Хубавото на уменията за справяне е, че можете да намерите подходящите за вас начини.

Това, което помага на мен, може да не е подходящо за вас и това е нормално. Това е нещо, което знам, че ми помага или има голямо значение, когато съм тревожна или имам пристъп на тревожност.

Случвало ли ви се е да се борите с тревожност, докато сте в ситуация, в която се чувствате в капан или не можете да избягате от нея?

Неприятно усещане е. Трябва да се занимавате, но вместо това се оказвате насаме с нахлуващите си мисли, тъй като тревожността ви само се засилва.

Ето какво ми е помагало в подобни ситуации:

Преди 2 години пропуснах един месец от училище, защото не можех да седя в часовете си, без да получа пристъп на тревожност и да се наложи да напусна.

Открих, че активните занимания в класната стая помагат на тревожността ми, а когато учителите стоят в предната част на стаята и изнасят лекции, ми е много по-трудно да се отпусна и просто да слушам. Изваждах тетрадката си и докато си водех записки, си рисувах по страниците. Започнах с основни цветя, а след това добавях все повече и повече детайли, докато те наистина изглеждахаартистични.

Някой ми обърна внимание, че това, което правя, е "нещо"; нарича се дзен-рисуване. Открих го сама, без да осъзнавам. За щастие учителите ми знаеха за моето положение и ми позволяваха да си рисувам. Това беше единственият начин, по който можех да присъствам физически в клас.

През изминалата година книгите за оцветяване на зентенгъл станаха много популярни. За някои това е забавно хоби, но аз разчитам на него. Книгите ми са част от комплекта ми за спешна помощ.

Съвсем наскоро се притеснявах за дълго пътуване с кола с приятелка и за това дали ще се наложи тя да спре. Не ми пукаше, носех със себе си книжка за оцветяване и маркери и това пренесе съзнанието ми на друго място.

В образователна среда може да изглежда непрофесионално да си правите драскулки по страниците на бележките си. Спомням си, че се притеснявах, че учителите ми ще решат, че съм мързелив или че не ми пука за предмета.

Уверих се, че попълвам всичките си бележки, дори и с драскулките. Ако имах труден ден и не можех да се съсредоточа и върху най-малкото нещо в час, се уверих, че след това ще получа бележки от учителя или ще копирам бележки от приятел или друг член на класа.

За мен беше важно да се застъпвам за себе си и да обяснявам ситуацията си. Като се обърнах към учителите си с настоящата си борба, но също така и с това как знам, че мога да успея с тази борба, открих, че те са готови да ме подкрепят.

Понякога животът може да ни вкара в спирала и да не сме в състояние да се справим с обичайните си възможности. Когато сте честни със себе си и с другите, става по-лесно да намерите безопасен път за заобикаляне/преодоляване на проблема. Това не само облекчава стреса, но и ви дава кураж и мотивация да продължите да опитвате.